Здравйте, ние сме Ема и Антъни
През юни 2013-а двамата се преместихме в новия си дом в България и започнахме живота си в с. Глушка, близо до Дряново, Централна Северна България. Представяхме си, че ще живеем простичък, лишен от стрес живот. Скоро обаче бяхме шокирани от огромния брой бездомни кучета в страна, от страданието им, от лошото отношение към тях и от пълната безнадежност в местните, че нещо може да се подобри.
Много кучета се озовават на улицата, защото са болни, бременни или собствениците им не ги искат повече. Когато дойдохме бяха навсякъде - в селата, в града. Ако отидете на обяд някое куче щеше да застане до вас с надежда за храна. Това беше сърцераздирателно. Някои хора ги хранеха, но мнозина ги пъдеха, ритаха, хвърляха камъни по тях, а персоналът в заведенията беше, откровено казано, жесток. Една от сервитьорките веднъж се пошегува, че едно бременно куче е курва. Почти нямаше разбиране за бремето, което носят тези кучета. Нямаше програма, нямаше план за спасението им. Единственият начин местните да контролират ситуацията беше или да ги разстрелят, или да ги отровят.
Всеки път, когато гостувахме в едно съседно село, виждахме група от около 25 кучета, които живееха близо до една психиатрична клиника. Никога няма да забравим как мъничко куче, на не повече от година, беше изнасилено от огромна каракачанска овчарка. Страхът в очите ѝ беше смразяващ. Това бе моментът, когато си казахме, че повече не може така - или трябва да се научим да игнорираме проблема или да направим нещо, или просто да се махнем. Отчаяно искахме да помогнем на тези животни без да имаме представа как, но най-важното е, че имахме мисия. Трябваше ни дългосрочно решение и затова след доста проучване, решихме че основната ни работа ще бъде в две насоки:
- Кастриране на уличните кучета.
- Образоване на собствениците на кучета, за да се научат да кастрират техните домашни любимци.
Неизбежно ни се случва да спасяваме ранени, изоставени и болни животни. След като се погрижим за тях им търсим нови домове и вече сме задомили стотици кучета. Но категорично, основният фокус на нашата работа е кастрирането на животните и образоването на техните собственици.
Въпреки всички трудности, към момента сме кастрирали над 500 кучета, но сме спасили и помогнали на много повече. Вече сме независима неправителствена организация, която работи в партньорство с Община Дряново, с ясната цел да ограничи популацията на бездомни кучета в района.
Надяваме се, че този сайт ще ви даде яснота за работата, която вече за нас е ежедневие, за предизвикателствата, пред които стоим, но и за прогреса, който бележим. Ние сме сигурни, че имаме постигаме успех, макар и понякога наистина да ни е доста трудно.
Ако искате да ни помогнете в нашата мисия, може да откриете няколко начина как да го сторите в секцията "Помогнете ни".
Благодарим!
Проблемът на България с кучетата
Животът на бездомните кучета в България може да бъде сърцераздирателен. Много улични кучета преди това са имали домове, но са изоставени защото са болни, бременни или пък стопаните им просто не ги искат повече. Има тенденция хората да се преселват в селата през лятото, където отглеждат зеленчуци. Тогава си взимат куче, което да пази градината им от птици, диви животни или други хора. Веднъж щом дойде есента, тези хора прибират продукцията си и се местят обратно в града, а кучето им се озовава захвърлено на улицата.
Има много хора в България, които искат кучетата им да лаят, ако не лаят достатъчно силно, значи не стават. Ние тренираме кучетата си да не лаят и съответно това прави намирането на нови домове за тях в България особено трудно. Работим силно в тази посока и си позволяваме да даваме кучета единствено на напредничави и състрадателни хора. Кучетата са част от семейството, а не аксесоар, който да изхвърлиш.
Успяваме да намерим домове на много животни, но не това е основната ни задача. На първо място, работата ние да заловим бездомните кучета, да ги кастрираме и после ги пускаме. Това не винаги има добър край обаче, защото в доста села откриваме вече кастрираните кучета малтретирани, пребити до смърт или отровени, защото хората не ги искат.
Зара например, прекрасно момиче, което живееше до един от блоковете в Дряново и за нея се грижеше чудесна дама. Хора с пръчки я изгониха от там и ние я открихме до местната пицария. Беше гладна, беше ритана и се наложи да я приберем у дома. Сега живее щастливо в Бъкингамшеър, Великобритания.
Откриваме много изоставени бебета, оставени да умрат в нищото, доста често до натоварени пътища, където съдбата им предизвестена. Кърби е пример за това. Открихме го до главен път на няколко километра от града. Тя или щеше да умре от глад, или да бъде прегазена, тъй като беше едва на шест седмици. Сега живее в Германия и много, много обичана.
Има и кучета като Биг лад, който е постоянен жител на Street Hearts. Преди това е живял при братя алкохолици, които са го пребили и заключили в един обор да умре. За щастие кметът го откри и ни се обади да го измъкнем от там, след като вече беше стоял затворен пет дни. Биг имаше много проблеми и имаше риск да захапе някога, затова сега е с нас. И след цялата тази мъка той се оказа едно обичливо и добро момче.
Ето например и Бренда, която беше вързана за едно дърво, без подслон, без храна и вода. А за легло ѝ служеха натрошени стъкла. Тя също имаше много проблеми и затова се наложи да я задържим при нас, далеч от беди и злоба.
Нашата цел
Нашата цел е да ограничим популацията на нежелани и бездомни кучета, като кастрираме уличните животни и работим със собствениците на кучета, за да кастрират и те техните любимци. Много кучета се оказват на улицата защото са болни, бременни или стопаните им просто не ги искат повече. Чрез образование на хората и осигуряване на безплатно кастриране, ние целим да решим този проблем. Някои кучета не могат да бъдат върнати обратно на улицата защото са болни, контузени или просто ще бъдат убити от хората. Ние се грижим за тях и се опитваме да им намерим нов дом.
Всички малки кучета, които открием, задържаме при нас, грижим се за тях и се стараем да им намерим домове, в които ще получат заслужения от тях добър живот.
Местната община ни осигурява малък годишен бюджет, който много бързо се стопява, тъй като седмично кастрираме средно по шест кучета. Разчитаме основно на събиране на средства посредством събития, публични дарения, като всички средства отиват за кастрации, медицински грижи, храна и оборудване на нужните съоръжения за кучетата.
Намираме домове на кучетата в България, Германия, Холандия, Швейцария, Белгия и Великобритания. Работим заедно с най-отговорните организации в областта. Нашият официален номер на неправителствената ни организация е 177224528, издаден от Районния съд в Габрово, България.
Какво е различното при нас? Ние кастрираме колкото може повече кучета всяка седмица. Ако имаме средства кастрираме и котки. Най-уникалното при нас е, че два пъти дневно разхождаме всички животни. Това позволява на кучетата ни да са здрави, социализирани и щастливи. При нас те не живеят в класическите клетки. Те са по-скоро е естествената си среда, където могат да се разхождат, да играят и да са доволни. Никога не задомяваме кучета, които имат проблемно поведение, агресивни са или са болни. Тези животни живеят до края на дните си при нас.
Към момента на писане на този текст сме кастрирали над 500 кучета и близо 100 котки, а сме спасили, задомили и обгрижили много, много повече.
Историята ни
Ние сме Ема и Антъни, от Йоркшир, Великобритания. Преместихме се в България с идеята да живеем без стрес, да се наслаждаваме на планината, на климата и да водим простичък живот.
Антъни е живял на приливи и отливи в България от 2004-та година. Израснал е във фермерско семейство. През изминалите 25 години е работил като професионален водолаз. А аз, Ема, се присъединих през 2013-а, като преди това работих като полицай в Северен Йоркшир, а преди това бях медицинска сестра в Лийдс.
През юни 2013 година двамата се преместихме в новия си дом в България и започнахме живота си в с. Глушка, близо до Дряново, в Северна Централна България. Купихме къща на върха на един хълм с впечатляваща гледка към Стара планина. През първите две години работихме по къщата, направихме си зеленчукова градина и заживяхме мечтан живот, далеч от работата!
Скоро обаче бяхме потресени и истински разочаровани от огромния брой бездомни кучета в България, страданието и унижението, на което са подложени и решихме, че трябва да им помогнем и да спрем ужасяващата тенденция.
През септември 2015 година Антъни беше извън страната по работа, а мен ме посети мъж на име Мирослав Семов, който искаше да се кандидатира за кмет на Дряново. Получи се бърза спойка, той вече беше посетил курс на The Dog Trust в Лондон и се съгласихме, че трябва да направим нещо за Дряново.
В последните 20 години в града не е имало ефективна програма за кастрация, сега сме убедени, че всъщност никога не е имало. Отравянето и убиването на кучетата изглежда беше местния начин да се реши проблема. Едно нещо, което харесахме у Мирослав Семов, беше човешкото му отношение към животните и стремежа му да свърши работа веднага. Затова гласувахме за него, той бе избран за кмет и едва тогава същинската работа започна. С малък бюджет от независима организация на наш приятел стартирахме програмата си за кастрация и трябваше да покажем на кмета, че наистина можем да направим разлика. И тъй като уличните кучета бяха в изобилие, беше лесно да го направим. Уви, много от женските кучета бяха бременни и нямахме избор, освен да ги кастрираме, тъй като тогава нямахме условия за настаняване на кучета при нас.
Не е за вярване колко много кученца може да роди едно улично куче. Веднъж намерихме женска, която имаше 17 кученца. Всички бяха пълни с бълхи и глисти, беше ужасяваща гледка и тогава ни стана ясно, че проблемът няма да се реши единствено с кастриране и пускане на улицата. Ако тогава бяхме решили да оставим кученцата на улицата, след само шест месеца щяхме да ги гоним по улиците. Към този момент те вече щяха да се страхуват от хората и щеше да е трудно да ги уловим. А ако изобщо успеехме да ги заловим, най-вероятно щяха да са и доста болни. Затова след шест месеца на кастрации, осъзнахме нуждата да направим спасителен център. Затова запретнахме ръкави, дъските ни станаха на кучешки колиби, а красивата ни градина изчезна, за сметка на един кучешки рай.
Направихме много срещи с местните хора и се опитвахме да ги убедим да се включат. Скоро след това общината ни задели скромен бюджет за кастрации. Нямаше пари за храна, за лекарства - за тях плащахме от джоба си. Разбира се, парите не стигаха за всички кучета, които трябваше да кастрираме. Преброихме кучетата в региона, за които ни беше известно, че трябва да бъдат кастрирани - 150! Като в тази бройка изобщо не влизат кучетата, които си имаха собственици.
Първите месеци бяха същински вихър и учене на много уроци. Сблъскахме се с жена и нейната група, която претендираше, че се "грижи' за някои от кучетата. Бяха груби и агресивни. Това е нещо, което никога не сме си представяли, че ще срещнем. Едно от кучетата на тази жена живееше в собствените си екскременти на балкона на апартамент. Друго от нейните кучета имаше най-острата инфекция от кърлеж, която сме виждали - милото животно почина на път за ветеринарната клиника. Трето куче беше вързано в една градина да умре от глад. Като добавим в тази ситуация и езиковата бариера, ситуацията беше изключително неприятна.
От друга страна пък не смогвахме с разходите, а и напрежението беше много. Наши приятели от работата ми в полицията събраха средства с благотворително събитие. Така започнаха да идват даренията. Запознахме се с други англичани от региона и те също организираха редица събития, с които ни помогнаха.
Община Дряново има 62 населени места, така че задачата ни изобщо не е малка и имахме нужда от обществена подкрепа. Борихме се силно и направихме всичко по силите си.
През март 2017 година започна нещо велико - актрисата Кейт Ламб, която е и специалист по дресиране на кучета се свърза с нас. Беше чула за каузата ни и реши да помогне. Дойде ни на гости и беше изумена от работата, която сме свършили. Също така обаче си даде сметка, че сме на ръба финансово. Така се роди Street Hearts BG!
Сдобихме се с първия си сайт (до тогава имахме само фейсбук страница), направихме си първата база от данни за приют и стартирахаме си първата крауд фъндинг кампания в Go Fund Me. Резултатът беше зашеметяващ и бърз. Кейт ни помогна много в дресирането и ни научи как да работим с уплашени кучета и да ги превръщаме в домашни любимци. Това е нашият най-голям успех към момента. Така успяхме да намерим домове на над 270 кучета из цяла Европа. Този резултат си струва усилията!
Свържете се с нас
